"КАМИНАТА" от Маргарит МИНКОВ
фотография: Анна Паскалева |
|
Маргарит Минков е роден на 11 май 1947 година в Плевен. Автор е на редица публикации, детски прикази, стихове и драматургични текстове.
Пиесата “КАМИНАТА” е написана през 1990 година, поставяна е в България и чужбина. Тя е част от трилогията “Камината”, “Въведение в тяхната картина” и “Втора сряда”, които са и последните пиеси написани от автора.
Две измерения и един коридор
“... Мисля, че конфликтите в пиесата и рисунакът на героите са в две измерения. Те са плоски. А коридорът е онова пространство, през което те задължително трябва да минат, за да се спасят, като навлизат в друго психологическо измерение. Защото на героите им е трудно по този начин да продължат да живеят. Надявам се , че зрителите възприемат пиесата не само като част от абсурдния ни живот днес, а и като история на абсурдния ни живот от вчера и в бъдещето.” из интервю на Е. Янкова с Маргарит Минков, 1991 г. в.Вечерни Новини
Маргарит ни напуска през 1997 година, но ни остава богато наследство, което ни предстои да преоткрием. |
Маргарит Минков
Авторските права на пиесата "Камината" принадлежат на Маргарит Минков и неговото семейство. |
Сибина Минкова |
"...Как си? Какво ново при тебе? Стреляш? От къде? С какво?
От прозореца с хлебни топчета по онези навън? Недей, миличка, скъпа приятелко, та те са толкова дребнички, толкова миниатюрни, може би ги боли? Какво ти пречат, ходят по уличките, прекосват мирно и тихо сфетофарите... Защо трябва да им причиняваш болка?..."
Завършила висше образование през 2004 година във ВСУ “Черноризец Храбър“, Учебно – научен комплекс “Хуманитарни науки и изкуства “- специалност “Актьорство за драматичен театър”. Свързана е с театъра от ранна детска възраст, 15 години в театрална студиа “Бончо Урумов”.
Сибина за Ирис: Когато търсиш отговори на толкова много въпроси и минало, настояще и бъдеще изцяло са се слели в съзнанието ти, не ти остава нищо друго освен да потърсиш изход, да преминеш в друго измерение на същността си, да погледнеш на нещата от друг ъгъл, и най-важното, когато вече си готов да направиш крачка, да влезеш в другия коридор, не трябва да си сам, а с човека. който е твоето минало, настояще и бъдеще, и може би твоят единствен... отговoр!
|
Валентин Гиясбейли |
"...Ти никога не си ценяла големия си шанс, шанса, че не си сама! Че има някой, койо се мотае около теб, разказва ти за своя приятел Джон, за Великия майстор на камини, тъгува за кучето си и въобще... Че има някакво живо същество около теб, не саксия, не животно, а същество, което може да те разбере, защото чувства като тебе! Мислиш ли, че като го отведат, ще ти бъде пак така добре?..."
От 2002 г. следва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ “Кръстю Сарафов” с худ. ръков. проф. Р. Рачев и гл. асистент Б. Георгиева. През 1999-2002 учи в “Международен Департамент за Филмово Изкуство” към ВСУ, специалност актьорство за кино и ТВ с худ. ръков. проф. Н. Корабов и гл. асистент В. Гиндева
Валентин за Хенри: Когато спреш и се обърнеш назад към миналото си, винаги забавяш, с няколко секунди, пътя към бъдещето си. Когато гледаш напред към бъдещето, не винаги виждаш какво става около теб в настоящето. И на северния и на южния полюс е еднакво студено.
|
| Пиесата представлява иронична метафора на обърканото ни ежедневие, в което затваряйки се с другите Аз-ове в себе си толкова забравяме кои сме, че започваме да се страхуваме да прекрачим най-естествената граница към нормалното човешко общуване. Това навярно е първата българска пиеса, която е свободна култура. В този контекст билетите за пиесата ще се продават не в началото, а в края на пиесата - само за тези зрители, които искат да си купят билети - нещо като своеобразна оценка към авторите. Всъщност оценката на изкуството се прави след допира с него, а не предварително. Защото изкуството не бива и не следва да се продава предплатено и дори може би не трябва да има обявена цена. Изкуството и културата по дефиниция следва да бъдат свободни и достъпни за всички. Йовко Ламбрев |
фотография: Анна Паскалева |
фотография: Анна Паскалева
|
Изтегли музиката:
V. Dikov: Kawal, Classical guitar
A. Raijekov: keyboards, sound design
Изтегли плаката тук
|
"Камината" в пресата:
segabg.com :: Theatre tickets after the curtain
linux-bg.org :: Invitation for open theatre
dnevnik.bg :: The play "The fireplace" (kaminata) introduces the idea of free and open theatre
Благодарности:
Проектът е подкрепен от:
Soros Center for Cultural Policies, Swiss Cultural Program in Bulgaria, National Culture Fund,Centre for Policy Modernisation в сътрудничевство с Theatre "Provokatzia"
фотография: Анна Паскалева
|
|
